Прародителите на най-популярните питомни животни - кучето и котката - и днес са диви хищници - вълкът и дивата котка
Първото диво животно, което първобитният човек е приобщил към себе си и го е направил свой незаменим помощник, е вълкът. Първите опити за неговото опитомяване, а по-късно и за одомашняване станали още в дълбока дълбока древност на различни места, доста отдалечени едно от друго. Най-древните намерени останки на питомно куче са отпреди 14 хил. години.
Различните климатични условия, при които са живеели домашни кучета, както и различното хранене са оказали въздействие върху тяхното телосложение, цвят на козината. Човекът целенасочено подбирал новопридобитите онаследени качества и започнал да създава породи, отговарящи на неговите естетически изисквания и нужди. Домашните кучета били използвани за лов, пазене на стадата и дома и т.н.
Допреди стотина години целенасоченото развъждане на породисти кучета било прилагано по-ограничено, но през втората половина на XIX век особено интензивно започнало селекциониране на много породи - малки и големи, силни и бързи с гладка или с дълга козина, тъмни или светли и пр. Обособила се науката кинология (от гръцки кинос - куче, и логос наука) и били създадени киноложки организации, членовете на които започнали да водят родословни книги на отглежданите от тях кучета. Били въведени т.нар. стандарти - точно описание на отделните породи. По същото време започнало и организирането на първите киноложки изложби.
Няколко думи за предпазването на кучето от заболявания. На първо място кучето трябва да се регистрира (да му се издаде паспорт) и всяка година да се ваксинира срещу опасните заразни болести гана, бяс, хепатит, лестоспироза, парвовирусен ентерит. Освен това на 2-3 месеца се обезпаразитява срещу глисти и тении (дават се таблетки). При всяко по-сериозно неразположение или заболяване трябва да се търси компетентна помощ на ветеринарен лекар.
Днес кинологията разделя кучетата според тяхното предназначение на три големи групи: ловни, служебни и декоративни породи. И все пак рязко разграничаване не е възможно да се направи, тъй като много типично ловни и служебни породи кучета често се отглеждат като декоративни и обратното - някои декоративни кучета имат определени ловни и служебни наклонности. Типичен пример е голямата група териери, сред които има ловни, служебни и декоративни породи.